<i></i>Print

img_8044Осемдесет и три процента от степно-храстовите екосистеми в страната попадат в категории за добро и много добро състояние според индикаторите за наличие на инвазивни видове. Това означава, че в тях няма или са налични до три чужди растителни вида, което повишава значението им като естествени екосистеми.

Изследванията се извършват в рамките на проект „Картиране и оценка на екосистемните услуги на степно-храстовите екосистеми на територията на България (извън НАТУРА 2000)”. Той се реализира с подкрепата на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. по програма БГ03 “Биологично разнообразие и екосистеми”, управлявана от МОСВ.

За оценка на състоянието екип от учени е направил три вида проучвания, обяснява доц. д-р Валентин Богоев от СУ „Климент Охридски“, ръководител на проекта. Изследвани са индикаторите за биологично разнообразие – покритие на храстовата растителност, богатство на растителни и животински видове, наличие на видове растения и животни от Червената книга, както и наличие на инвазивни видове растения. Обект на анализ са били още видът на почвата и степента й на ерозия, съдържанието на органичен въглерод и степента на замърсяване, както и акумулирането на атмосферен въглерод в образуваната биомаса.

Екип от специалисти е изготвил карти на различните подтипове степно-храстови екосистеми на територията на цялата страна, които са извън защитените зони от мрежата НАТУРА 2000. Установено е, че преобладаващата част (98%) са „Умерени и средиземноморски-планински”. Един процент са „Арктически, алпийски и субалпийски” и също толкова са „Крайречни и мочурни“.

Степно-храстовите екосистеми на територията на страната имат голямо значение като източници на природни ресурси за населението и могат да предоставят множество материални блага. Според учените в социално-културен аспект обаче ролята им не е достатъчно оценена от обществото.

Освен степно-храстовите екосистеми, екипът от Софийския университет оценява и картира и агроекосистемите в България, както и социално-икономическите ползи от тях. Изпълнението на дейностите ще продължи до края на април 2017 г. Ще бъдат обхванати едногодишни култури (житни, зеленчукови и технически растения), трайни насаждения (плодови, черупкови, лозя) и смесени.

WordPress Lightbox Plugin