Защитени територии с международно значение / Конвенция за опазване на световното наследство на ЮНЕСКО

> СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ
> НАТУРА 2000

НАТУРА 2000 в Европа



Show less
> ОБРАЗЦИ НА ЗАЯВЛЕНИЯ И УВЕДОМЛЕНИЯ
> КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ
> АКТУАЛНИ СЪОБЩЕНИЯ
> ОБЩЕСТВЕНИ ОБСЪЖДАНИЯ
> АРХИВ

АКТУАЛНА ИНФОРМАЦИЯ
ИНДИКАТИВЕН СПИСЪК НА ЮНЕСКО
НАЦИОНАЛЕН ПАРК „ПИРИН“
РЕЗЕРВАТ „СРЕБЪРНА“

Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) насърчава идентификацията, опазването и популяризирането на световното културно и природно наследство, което има изключителна стойност за човечеството. Стремежът за опазване на световното наследство е въплътен в международен договор, наречен Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство, приета от ЮНЕСКО през 1972 година.

Най-значимата характеристика на Конвенцията е, че тя свързва в един документ концепциите за съхраняване на природата и за опазване на културните ценности. Конвенцията оценява взаимодействието между човека и природата и фундаменталната нужда да се запази баланса между тях. България става страна членка по Конвенцията през 1974 г. и е една от първите 20 страни, които са я подписали.

  • Културното наследство обхваща паметници, групи от сгради и обекти с историческа, естетическа, археологическа, научна, етнологична или антропологична стойност.
  • Природното наследство се отнася до изключителни физични, биологични и геоложки образувания, местообитания на застрашени видове животни или растения и местности с научна, природозащитна или естетическа стойност.

Обектите на културното и природното наследство по Конвенцията са вписани в Списъка на световното културно и природно наследство. Наследството е това, което ни е завещано от миналото, това, с което живеем днес, и това, което предаваме на бъдещите поколения.

Какво отличава обекта на световното наследство от обекта на националното наследство? Ключът се крие в думите “изключителна световна стойност”. Обектите, подбрани в Списъка на световното наследство, на базата на своите качества , са вписани като най-добрите примери на културното и природното наследство в света. Обектите на Световното наследство принадлежат на цялото човечество, независимо на чия територия са разположени. Примери за такива обекти са: Венеция (Италия), Тадж Махал (Индия), Големият бариерен риф (Австралия), Национален парк Серенгети (Танзания), Руините на Чичен Ица (Мексико), както и нематериално културно наследство като: аржентинското танго, традиционният танц Айну в Япония и Бистришките баби и нестинарството в България.

Вписването на обект в Списъка на световното наследство му дава специален статут и защита и е извор на национална гордост, а също така и голяма отговорност. Вписването в Списъка води до повишаване на осведомеността на обществото за обекта и за неговата изключителна световна стойност, като по този начин увеличава интереса към него и туристическата му привлекателност. Когато управлението на обекта и посетителите са добре планирани и организирани, в съответствие с принципите на устойчивия туризъм, могат да бъдат привлечени съществени финансови ресурси за обекта и за местната икономика. За идентифициране, опазване и популяризиране на обектите на световното наследство държавите-страни по Конвенцията могат да получават финансова подкрепа от Фонда за световното наследств

Първата стъпка, която една страна трябва да направи за включване на обекти в Списъка на световното наследство е да изготви така нареченият „индикативен списък”. Това е списък на обекти, които държавата смята, че представляват, изключителна ценност за човечеството и които да бъдат предложени за включване.

Тази информация е създадена във връзка с обновяването на индикативния списък на природни обекти в България през 2009-2010 г. То се осъществи по проект „Актуализиране на индикативния списък на природните обекти в България за включване в Списъка на световното наследство”, финансиран от ЮНЕСКО и изпълнен от Фондация „Информация и природозащита”.

Текстовете се базират на официални проучвания и документи за обектите, информация от техните интернет страници, както и на: Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство; „Световното наследство – информационен справочник”, 2005, публикуван от Центъра за световно наследство при ЮНЕСКО и Ръководство за прилагане на Конвенцията за световното наследство, 2008.

Обекти на ЮНЕСКО

Включени в списъка на Световното природно и културно наследство
Българските обекти, включени в списъка на Световното природно и културно наследство са: 2 природно и 9 културно наследство. Два от обектите на културното наследство са нематериално културно наследство.

Обекти на световното природно наследство в България

  • Национален парк „Пирин“ – включен 1983 г.
  • Резерват „Сребърна“ – включен 1983 г.

Обекти на световното културно наследство в България

  • Старият град Несебър – включен 1983 г.
  • Свещарската гробница – включена 1985 г.
  • Рилски манастир – включен 1983 г.
  • Ивановски скални църкви – включени 1979 г.
  • Казанлъшка гробница – включена 1979 г.
  • Мадарски конник – включен 1979 г.
  • Боянската църква – включена 1979 г.

КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО И ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО НА ЮНЕСКО

Информация за световното наследство

http://www.unesconaturebg.info/