Програма "Човекът и биосферата" на ЮНЕСКО

Природа

Програма "Човекът и биосферата" на ЮНЕСКО

За програмата:

Програмата “Човекът и биосферата” (МАВ) е създадена от ЮНЕСКО през 1971 г. за опазването на природата чрез изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати и паркове.

Справка за ангажиментите на България, респективно на МОСВ по прилагане на Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО

Първоначална концепция:

Според първоначалната концепция биосферен резерват е строго охранявана територия с уникална флора и фауна, която служи за еталон на първичното състояние на екосистемата. Тези територии са били предназначени за научни и изследователски дейности и за оценка на човешкото влияние. България се присъединява към програмата МАВ през 1977 г. с обявяването на 17 биосферни резервата, които са и строги природни резервати по българското законодателство.

Биосферни паркове от нов тип:

По време на Конференцията в гр. Севиля, Испания (1995 г.) е приета нова стратегия за биосферните резервати (Севилска стратегия) и това вече са емблематични места, пример за хармонично съжителство между човека и природата, демонстрирайки добри практики и политики, както в областта на опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, така и областта на устойчивото развитие на местните общности. В биосферните резервати освен зони за строга защита “core zones” вече се обособяват и буферни зони, както и зони, в които се поощрява прилагането на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните райони и опазване на природата в тях.

Биосферните паркове – моделни региони за опазване и устойчиво развитие:

Това са сухоземни или крайбрежни екосистеми, където опазването на биоразнообразието се съчетава с устойчивото използване на ресурсите от човека. Номинират се от правителството, оценяват се на международно ниво и след обявяването им остават под държавна юрисдикция, но споделят своя опит и идеи на национално, регионално и международно ниво в рамките на Световната мрежа на биосферни резервати на ЮНЕСКО.

Какво е важно да знаем?

Биосферен резерват или парк не е категория в българския Закон за защитените територии. Държавата и нейните граждани решават дали да обявят такъв парк и внасят своята номинация до ЮНЕСКО, които разглеждат кандидатурата и решават дали отговаря на изискванията и може да бъде обявена за биосферен парк.

Зониране:

В биосферните паркове има три зони – сърцевинна, буферна и преходна. Единствено сърцевинната е със строг режим на защита, но той се определя от българското законодателство и вече съществуващите режими (резерват, защитена местност). Буферната зона пази сърцевинната и обикновено също има вече съществуващ статут, но с по-ниска защита (защитена местност, природна забележителност). Преходната зона е тази, в която има активна човешка дейност, възможно е дори тя да не е с ясно определени граници.

Каква е ползата и за кого?

Обявяването носи международен престиж на територията;
Това са предпочитани места за отдих и туризъм, защото в тях са гарантирани чистата и добре запазена околна среда, качеството на предоставяните туристически услуги и продуктите, създадени по щадящ природата начин.
Няма допълнителни ограничения или забрани, различни от тези на съществуващия статут (ако вече е защитена територия или зона).
По-добра публичност и реклама на района не само в България, но и в чужбина;
Възможност на заинтересованите страни да участват в управлението на БП чрез структурата за съвместно управление.
Нови възможности за работа и развитие на района – съживяване на икономиката и развитие на еко-туризъм, земеделие, животновъдство и др.
По-лесен достъп до финансиращи програми;
Подобряване качеството на живот;
Обмен с други подобни територии;

Биосферните резервати са символ на хармоничното съжителство между човека и природата. Те стимулират устойчиво икономическо развитие на съответните региони, основаващо се на чиста и съхранена природа и на производството и предлагането на сертифицирани местни продукти (включително горски) и регионални марки с висока добавена стойност.

Биосфрените резервати също така предоставят платформа, която да обедини и да осигури участието на всички заинтересовани страни при управлението и взимането на решения за съответната територия.

Членството към световната мрежа на биосферните резервати е международно признание за това, че съответната територия се управлява по целесъобразен и устойчив начин, съгласно националното законодателство и в съответствие с общоприетите принципи за добро управление.

Съвместяването на биосферните резервати от „стар“ тип няма да доведе до промяна в собствеността и ползването на съответните територии и няма да наложи допълнителни ограничения извън предвидените в националното законодателство.

Обявяването на съвременни биосферни резервати зависи от волята на местните хора и институции в съответните райони.