Защитени територии с международно значение / ПРОГРАМА „ЧОВЕКЪТ И БИОСФЕРАТА" НА ЮНЕСКО

> СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ
> НАТУРА 2000

НАТУРА 2000 в Европа



Show less
> ОБРАЗЦИ НА ЗАЯВЛЕНИЯ И УВЕДОМЛЕНИЯ
> КОНТРОЛНА ДЕЙНОСТ
> АКТУАЛНИ СЪОБЩЕНИЯ
> ОБЩЕСТВЕНИ ОБСЪЖДАНИЯ
> АРХИВ

За програмата:

Програмата “Човекът и биосферата” (МАВ) е създадена от ЮНЕСКО през 1971 г. за опазването на природата чрез изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати и паркове.

Справка за ангажиментите на България, респективно на МОСВ по прилагане на Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО

Първоначална концепция:

Според първоначалната концепция биосферен резерват е строго охранявана територия с уникална флора и фауна, която служи за еталон на първичното състояние на екосистемата. Тези територии са били предназначени за научни и изследователски дейности и за оценка на човешкото влияние. България се присъединява към програмата МАВ през 1977 г. с обявяването на 17 биосферни резервата, които са и строги природни резервати по българското законодателство.

Биосферни паркове от нов тип:

По време на Конференцията в гр. Севиля, Испания (1995 г.) е приета нова стратегия за биосферните резервати (Севилска стратегия) и това вече са емблематични места, пример за хармонично съжителство между човека и природата, демонстрирайки добри практики и политики, както в областта на опазването на биологичното разнообразие и естествените екосистеми, така и областта на устойчивото развитие на местните общности. В биосферните резервати освен зони за строга защита “core zones” вече се обособяват и буферни зони, както и зони, в които се поощрява прилагането на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните райони и опазване на природата в тях.

Биосферните паркове – моделни региони за опазване и устойчиво развитие:

Това са сухоземни или крайбрежни екосистеми, където опазването на биоразнообразието се съчетава с устойчивото използване на ресурсите от човека. Номинират се от правителството, оценяват се на международно ниво и след обявяването им остават под държавна юрисдикция, но споделят своя опит и идеи на национално, регионално и международно ниво в рамките на Световната мрежа на биосферни резервати на ЮНЕСКО.

Какво е важно да знаем?

Биосферен резерват или парк не е категория в българския Закон за защитените територии. Държавата и нейните граждани решават дали да обявят такъв парк и внасят своята номинация до ЮНЕСКО, които разглеждат кандидатурата и решават дали отговаря на изискванията и може да бъде обявена за биосферен парк.

Зониране:

В биосферните паркове има три зони – сърцевинна, буферна и преходна. Единствено сърцевинната е със строг режим на защита, но той се определя от българското законодателство и вече съществуващите режими (резерват, защитена местност). Буферната зона пази сърцевинната и обикновено също има вече съществуващ статут, но с по-ниска защита (защитена местност, природна забележителност). Преходната зона е тази, в която има активна човешка дейност, възможно е дори тя да не е с ясно определени граници.

Каква е ползата и за кого?

  • Обявяването носи международен престиж на територията;
  • Това са предпочитани места за отдих и туризъм, защото в тях са гарантирани чистата и добре запазена околна среда, качеството на предоставяните туристически услуги и продуктите, създадени по щадящ природата начин.
  • Няма допълнителни ограничения или забрани, различни от тези на съществуващия статут (ако вече е защитена територия или зона).
  • По-добра публичност и реклама на района не само в България, но и в чужбина;
  • Възможност на заинтересованите страни да участват в управлението на БП чрез структурата за съвместно управление.
  • Нови възможности за работа и развитие на района – съживяване на икономиката и развитие на еко-туризъм, земеделие, животновъдство и др.
  • По-лесен достъп до финансиращи програми;
  • Подобряване качеството на живот;
  • Обмен с други подобни територии;

Биосферните резервати са символ на хармоничното съжителство между човека и природата. Те стимулират устойчиво икономическо развитие на съответните региони, основаващо се на чиста и съхранена природа и на производството и предлагането на сертифицирани местни продукти (включително горски) и регионални марки с висока добавена стойност.

Биосфрените резервати също така предоставят платформа, която да обедини и да осигури участието на всички заинтересовани страни при управлението и взимането на решения за съответната територия.

Членството към световната мрежа на биосферните резервати е международно признание за това, че съответната територия се управлява по целесъобразен и устойчив начин, съгласно националното законодателство и в съответствие с общоприетите принципи за добро управление.

Съвместяването на  биосферните резервати от „стар“ тип няма да доведе до промяна в собствеността и ползването на съответните територии и няма да наложи допълнителни ограничения извън предвидените в националното законодателство.

Обявяването на съвременни биосферни резервати зависи от волята на местните хора и институции в съответните райони.

В България има 4 съвременни пост-Севилски биосферни парка:

Биосферен парк „Централен Балкан“

Обща информация за обекта, номинационен формуляр, карти

Биосферен парк „Червената стена“

Обща информация за обекта, номинационен формуляр, карти

Биосферен парк „Узунбуджак“

Обща информация за обекта, номинационен формуляр, карти

Биосферен парк „Сребърна“

Обща информация за обекта, номинационен формуляр, карти

 

Основни документи:

Декларация от Дрезден

Резюме на плана за действия от Мадрид

План за действия от Мадрид – английски език

Законова рамка за биосферните резервати

Севилска стратегия за биосферните резервати

Допълнителна информация:

Програма „Човекът и биосферата“ – 40 години дейност