ПРЕВАНТИВНА ДЕЙНОСТ / СПЕЦИФИЧНИ ХИМИКАЛИ / УОЗ

> СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ
> ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
> ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА

Законодателство


> ОВОС

ОВОС


Законодателство

Образци на заявления - ОВОС
Контакти
Полезни връзки

Show less
> АКТУАЛНИ СЪОБЩЕНИЯ

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

НПУУОЗ

ИНФОРМАЦИОННИ МАТЕРИАЛИ/РЪКОВОДСТВА

Стокхолмска конвенция за устойчивите органични замърсители (УОЗ)

През последните десетилетия употребата на химични вещества и значението на химическата индустрия значително се увеличават в световен мащаб. В резултат все повече и повече токсични вещества, включително и така наречените устойчиви органични замърсители (УОЗ) се изпускат в околната среда, които  представляват потенциална заплаха за здравето на хората и околната среда по цялата планета.

Устойчивите органични замърсители (УОЗ) представляват органични вещества, които притежават токсични свойства; запазват се продължително време в околната среда; натрупват се в биосферата; имат способност за трансграничен атмосферен пренос на далечни разстояния и отлагане; и с голяма вероятност могат да предизвикват значителни отрицателни последици за човешкото здраве или околната среда близо и далече от техните източници.

Тази опасна комбинация от токсичност, устойчивост, подвижност и способност за пренос на далечни разстояния означава, че УОЗ буквално са разпространени по цялото земно кълбо, дори в екосистемите и местните общества в планинските региони, Арктика, Антарктида и отдалечените Тихоокеански острови. Способността им да се натрупват в масните тъкани на живите организми, известна като “биоакумулиране” означава, че УОЗ постепенно се биоконцентрират чрез хранителната верига в рибите, хищните птици и бозайници и в крайна сметка и в хората.

Бременните жени са подложени на особен риск от биологично натрупване на УОЗ в майчиното мляко и в плода и чрез тях  се предават върху бъдещите поколения.

Излагане на въздействие на УОЗ може да причини сериозни здравословни проблеми като някои видове рак, детеродни дефекти, функционални нарушения на иммунната и репродуктивната системи, по-висока податливост на болести и дори намаляване на интелигентността.

Съзнавайки загрижеността за здравето на хората и околната среда и необходимостта от предприемане на глобални действия срещу въздействията на УОЗ, в гр. Стокхолм, Швеция на Конференция на пълномощниците на 22 май 2001 г. е приета Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (УОЗ) и на официална церемония на 23 май 2001 г. е подписана от 92 държави и от Европейската общност (ЕО) като регионална организация. Конвенцията остава отворена за подписване от 24 май 2001 г. до 22 май 2002 г. , до когато е подписана от 151 държави.

Конвенцията влиза в сила на 17 май 2004 г. , деветдесет (90) дни след депозиране на 50-я документ за ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване.

Стокхолмската конвенция е подписана от България на 23 май 2001 г. и е ратифицирана със закон от Народното събрание на 30 септември 2004 г. (обн. в ДВ № 89/12.10.2004 г.). България е Страна по Конвенцията от 20 март 2005 г. Към 1-ви януари 2011 г., общо 172 държави, включително 25 Държави-Членки на ЕС, са ратифицирали Конвенцията.
Стратегическата цел на Стокхолмската конвенция е опазване здравето на хората и околната среда от устойчивите органични замърсители (УОЗ).

Стокхолмската конвенция си поставя 5 цели от първостепенно значение:

  • Цел № 1: Елиминиране на опасните УОЗ, започвайки с 22-те УОЗ, включени в Конвенцията;
  • Цел № 2: Подпомагане на прехода към употребата на по-безопасни алтернативни вещества;
  • Цел № 3: Набелязване на допълнителни УОЗ, изискващи предприемането на действия;
  • Цел № 4: Обезвреждане на натрупаните залежали пестициди и оборудване, съдържащо УОЗ;
  • Цел № 5: Обединяване усилията за постигане на бъдеще без УОЗ.

Този международен договор изисква предприемането на глобални действия по отношение на включените понастоящем 22 УОЗ вещества, групирани в три категории: 15 пестицида, 7 индустриални химикала и 4 странични продукта, образувани и отделяни непреднамерено от антропогенни източници, като някои УОЗ са едновременно пестициди и индустриални химикали. Към първоначалните 12 УОЗ,  на четвъртата и петата срещи на Конференцията на страните  през май 2009 г. (СОР4) и през април 2011 г.(СОР5) бяха включени общо десет нови УОЗ, съответно девет и едно вещества.

В Приложение А и Б на Стокхолмската конвенция понастоящем са включени следните 20 преднамерено произвеждани УОЗ пестициди и индустриални химикали: алдрин, алфа хексахлороциклохексан (α-HCH), бета хексахлороциклохексан (β-HCH), хлордан, хлордекон, диелдрин, ендрин, ендосулфан, хептахлор, хексабромобифенил (HBB), хексабромодифенил етер (hexaBDE) и хептабромодифетил етер (hepta BDE)(търговси смеси на octaBDE), хексахлорбензен (HCB), линдан (g-HCH), мирекс, пентахлорбензен (PeCB), полихлорирани бифенили  (PCBs), тетрабромодифенил етер (tetraBDE) и  пентабромодифенил етер (търговси смеси на pentaBDE), токсафен, ДДТ (DDT) и перфлуороктан сулфонова киселина (PFOS), нейните соли и перфлуороктан  сулфонил флуорид (PFOS-F), които са обект на забрана за производство и употреба, с изключение на тези, за които са предвидени общи или специфични изключения.

Вносът на 20-те преднамерено произвеждани УОЗ е забранен или строго ограничен от Стокхолмската Конвенция. След изтичане на срока на действие на специфичните изключения, вносът и износът е разрешен само за целите на екологосъобразно обезвреждане при определени условия.

Общите изпускания от непреднамерено генерираните от антропогенни източници странични продукти, изброени в Приложение В [диоксини (PCDD), фурани (PCDF), полихлорирани бифенили (PCBs,), пентахлорбензен (РеСВ) и хексахлорбензен (НСВ)] са обект на трайно намаляване и, където е възможно, пълно елиминиране. Основният инструмент за това е националния план за действие, който трябва да включва инвентаризация на емисиите по категории източници и оценка на изпусканията, както и план за намаляване на такива изпускания.

Общите изпускания от непреднамерено генерираните от антропогенни източници странични продукти, изброени в Приложение В [диоксини (PCDD), фурани (PCDF), полихлорирани бифенили (PCBs,), пентахлорбензен (РеСВ) и хексахлорбензен (НСВ)] са обект на трайно намаляване и, където е възможно, пълно елиминиране.

Стокхолмската конвенция предвижда също и предприемането на мерки за идентифициране и екологосъобразно управление на складираните количества, състоящи се от, или съдържащи УОЗ. Отпадъците, съдържащи или замърсени с УОЗ трябва се обезвреждат по такъв начин, че съдържащите се в тях УОЗ да се унищожават или преобразуват необратимо, така че да не проявявт свойства на УОЗ, освен ако не се предпочитат други екологично приемливи дейности. Операциите по обезвреждане, които биха могли да доведат до регенерирането или повторната употреба на УОЗ са абсолютно забранени. При транспортирането на отпадъци през международните граници се спазват съответните международни правила, стандарти и указания, като например Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане.

Допълнително към контролните мерки, Стокхолмската конвенция включва и различни общи задължения. Всяка страна е задължена да разработи, актуализира и прилага Национален план за управление на УОЗ (НПУУОЗ), да подпомага или извършва информационен обмен, да насърчава и улеснява осведомяването на обществеността и осигури публичен достъп до наличната информация за УОЗ. Страните също се насърчават да извършват научно-изследователски проучвания, мониторинг и сътрудничество по отношение на УОЗ, и където това е възможно, по отношение на алтернативните заместители на УОЗ и химичните вещества, кандидати за включване в групата на УОЗ. Страните докладват периодично пред Конференцията на Страните по Конвенцията за мерките, които са предприели, за да изпълнят задълженията си по нея.

Основният законодателен акт за прилагане на Стокхолмската конвенция в държавите членки на Европейския съюз (ЕС) е Регламент (ЕО) № 850/2004 относно устойчивите органични замърсители (УОЗ), в сила от 20 май 2004 г., а за България на 1-ви януари 2007 г. и се прилага директно във всички страни-членки.

Целта на Регламент (ЕО) № 850/2004 е опазването на човешкото здраве и околната среда от устойчивите органични замърсители (УОЗ) чрез забрана, поетапно преустановяване или ограничаване на производството, пускането на пазара и употребата на УОЗ веществата, предмет на Стокхолмската конвенция , независимо от това дали става въпрос за веществата в самостоятелен вид, в препарати или като съставна част на изделия и чрез свеждане до минимум с цел елиминиране, когато е приложимо и във възможно най-кратък срок, на общите изпускания на такива вещества [диоксини и фурани (DIOX/Fs);  хексахлорбензен (HCB); полихлорирани бифенили (PCBs), пентахлорбензен (PeCB); и полициклични ароматични въглеводороди (PAHs)] и чрез създаване на разпоредби относно отпадъците, които се състоят, съдържат или са замърсени от някои от тези УОЗ вещества.