ПРЕВАНТИВНА ДЕЙНОСТ / СПЕЦИФИЧНИ ХИМИКАЛИ / ЕНДОКРИННИ ДИЗРАПТОРИ

> СТРАТЕГИЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ
> ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
> ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА

Законодателство


> ОВОС

ОВОС


Законодателство

Образци на заявления - ОВОС
Контакти
Полезни връзки

Show less
> АКТУАЛНИ СЪОБЩЕНИЯ

ЕНДОКРИННИ ДИЗРАПТОРИ

НОВО: Европейската Комисия представи научни критерии за дефиниране на ендокринни дизраптори в съответствие с регламентите за пестициди и биоциди.

 

Кратка информация

Общоприетата дефиниция за веществата, възпрепятстващи функционирането на ендокринната система, получили в международен мащаб наименованието „ендокринни дизраптори“ (ЕД), е дадената в доклада на Международната програма за химична безопасност през 2002 г: Ендокринен дизраптор е екзогенна субстанция или смес, която променя функцията на ендокринната система, причинявайки по този начин вредно въздействие върху здравето на целия организъм и/или неговото поколение или няколко поколения напред.

Много национални правителства, институциите на Европейския съюз, международни организации и обществеността са загрижени относно химикалите, разрушаващи ендокринната система, поради следните причини:

1) Наблюдаваното вредно въздействие върху ендокринната система на определени животински видове в природата, риби и екосистеми;

2) Увеличаване броя на заболяванията при хората, свързани с ендокринната система; и

3) Наблюдаваното ендокринно нарушение при лабораторни опитни животни в резултат на експозиция  на определени химични вещества в околната среда.

Най-известните вещества, които причиняват или се подозира, че причиняват ендокринни нарушения при животинските видове в природата, принадлежат към групата на полихлорираните бифенили (ПХБ, ДДТ, ДДЕ). Тези вещества причиняват репродуктивна и имунна дисфункция при балтийските тюлени, водеща до намаляване на популацията; значително изтъняване на яйчните черупки и неправилно развитие на половите жлези при хищните птици, изложени на въздействието на тези вещества; синдром на ембрионални аномалии при хранещите се с риба птици, когато рибата е била химически замърсена. Наблюдавано е също неправилно развитие, включително на функцията и структурата на половите жлези при влечуги, земноводни, риби и морски мекотели, изложени на въздействието на антропогенни химикали в околната среда. В повечето случаи, имайки предвид, че не са проведени подходящо планувани експериментални изследвания, а само наблюдения на животинските видове в природата, при експозиция, обикновено доста висока, а слаби биологичните ефекти, е невъзможно да се определи връзката доза-отговор.

Подозира се, че много промени в човешкото здраве с неизвестна етиология, срещащи се при определени групи хора, имат връзка с експозиция в околната среда на  химични вещества, разрушаващи ендокринната система. Намаляването на качеството на спермата при мъжете след 1930 г. в Западна Европа, когато е започнало изследването, позволило анализа на това явление (олигоспермия, жизнеспособност на сперматозоидите, увеличена заболеваемост при анормална морфология на спермата), а също така увеличаване на проблемите с фертилността при хората, включително сред тези, които са изложени на въздействието на определени химикали в работната среда, увеличения брой на спонтанните аборти, намаляване на новородените мъжки индивиди при определени човешки популации, увеличаване на заболеваемостта при нарушения в развитието на мъжката репродуктивна система (крипторхидизъм, хипоспадия), бяха свързани с експозиция в околната среда на химични вещества, разрушаващи ендокринната система, в частност регулирането посредством системата на половите хормони. Според Световната здравна организация, тези изследвания не са предоставили достатъчно доказателства за потвърждение на хипотезата за връзката между посочените промени в здравето и излагането на въздействието на ЕД. По подобен начин, хипотезата за водещата роля на смущенията в хормоналния баланс, който би могъл да се свърже с експозицията на химикали в околната среда, не беше потвърдена в клинични и епидемиологични изследвания в етиологията на ендометриозата, ранния пубертет, имунни и неврологични нарушения, рак на гърдата, рак на матката, рак на тестисите, рак на простатата, рак на щитовидната жлеза при хората. Обаче изследователските данни не позволяват отхвърлянето на тези хипотези, тъй като проучването няма достатъчна статистическа сила. Едновременно с това не може да се изключи възможността от случаи, свързани с дисфункция на хормоналната регулация, особено на репродуктивната система при възрастни и в процеса на развитие при децата под влиянието на експозицията на екзогенни вещества в околната среда. Някои от тези вещества, както знаем, могат да се свързват с ендогенните хормонални рецептори или да нарушат хормоналната регулация по друг начин. Една от основните слабости на изследването, поясняващо появата на вредни ефекти при хората, е липсата на достатъчно сигурни данни за експозицията на вещества, които могат да причинят анормална функция на ендокринната система.

 

Интернет страница за ЕД на ЕК, Генерална Дирекция „Околна среда“ (en)

Стратегия на Европейската общност за ендокринните дизраптори (1999) (en)

Доклад на Европейската агенция по околна среда: „Въздействие на ЕД върху животинския свят, хората и околната среда“ (en)

Списък на потенциални ендокринни дизраптори