ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ / КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА СВЕТОВНОТО НАСЛЕДСТВО НА ЮНЕСКО / ИНДИКАТИВЕН СПИСЪК НА ЮНЕСКО

Природа

ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ / КОНВЕНЦИЯ ЗА ОПАЗВАНЕ НА СВЕТОВНОТО НАСЛЕДСТВО НА ЮНЕСКО / ИНДИКАТИВЕН СПИСЪК НА ЮНЕСКО

Обекти в индикативен списък

Първата стъпка, която една страна трябва да направи за включване на обекти в Списъка на световното наследство е да изготви списък на обекти, които представляват, според нея, изключителна ценност за човечеството и които да бъдат предложени за включване. Това е така нареченият „индикативен списък”, който може да бъде обновяван по всяко време, обикновено през 5-10 години. Изготвянето и поддържането на индикативен списък е важна стъпка, тъй като Комитетът за световно наследство не може да разглежда номинация за вписване в Списъка на световното наследство, ако обектът не е предварително включен в индикативния списък на държавата-страна по Конвенцията.

Природни обекти в индикативния списък на България

Национален парк „Централен Балкан” - включен 1984 г., актуализиран 2011 г.;
Защитена местност „Побитите камъни” - включена 1984 г., актуализиран 2011 г.;
Природна забележителност „Белоградчишки скали” - включена 1984 г., актуализиран 2011 г.;
Природен парк „Русенски Лом” - включен 1984 г.;
Резерват „Врачански карст” - включен 1984 г., актуализиран 2011 г.

Културни обекти в индикативния списък на България

Старият Пловдив - включен 2004 г.;
Античният град Никополис ад Иструм - включен 1984 г.;
Бачковския манастир - включен 1984 г.;
Античната гробницата в Силистра - включена 1984 г.;
Пещерата Магура с рисунки от бронзовата ера - включена 1984 г.;
Град Мелник и Роженския манастир - включени 1984 г.;
Тракийската гробница със стенописи до село Александрово - включена 2004 г.;
Две неолитни жилища с напълно запазени интериор и покъщнина - включени 1984 г.