Тема: Климатичната конференция в Дубай

Гост: Юлиян Попов, министър на околната среда и водите

Водещ: След климатичната конференция в Дубай разговаряме с министъра на околната среда и водите Юлиян Попов. Здравейте, господин Попов.

Юлиян Попов: Здравейте.

Водещ: Още там на място вие казахте пред български журналисти, че представянето на България на форума е изключително успешно. Какво всъщност означава това?

Юлиян Попов: В този случай означава това, че за първи път България имаше павилион на това събитие, което е второто най-голямо политическо събитие в световния календар по принцип. Обикновено нашите делегации са по двама-трима човека, този път бяха 280 души и това беше предимно бизнес, който не е държавата да ги е водила, а бизнесът, който си дава сметка колко важен е този сектор. И ние имахме в нашия павилион 22 събития, това бяха панели на високо равнище, международни, за индустрията, за иновациите, за новите технологии и така нататък, които се приеха изключително добре. Освен това са подписани две много важни споразумения, едното с Украйна, за екологичното възстановяване на Украйна, където станахме ко лидер, заедно с Германия и Финландия. И още едно – за декарбонизация на правителствените дейности. Малко сложно звучи, но това е една много интересна...

Водещ: А означава какво?

Юлиян Попов: И множество други срещи, които проведохме на високо равнище. И разбира се, нашето участие във формирането на европейската позиция на глобалната конференция, която в момента, както говорим, има завършващите преговорни...

Водещ: Ще кажем и за този заключителен документ, с който на практика действително ще приключи климатичната конференция. Обаче преди това, хващам се за репликата ви отпреди малко за декарбонизацията на правителствените дейности, казахте звучи сложно, обаче простичко всъщност преведено какво трябва да означава?

Юлиян Попов: Простичко означава да водим със собствения си опит. Това означава вместо правителството, правителствените сгради, правителствените операции, командировки, дейности и така нататък, ползване на електроенергия, вместо да бъдат такива, каквито са, ние да започнем именно тези операции, да започнем да декарбонизираме по един по-фокусиран начин. Тоест по-висока енергийна ефективност за правителствените сгради. Тоест не е само ние да обикаляме и да казваме на другите какво да правят, а ние самите да го правим.

Водещ: Във вашата заключителна реч прозвуча констатацията, че предприемачите и бизнесът са двигатели на процеса на декарбонизация, а правителствата изостават. Това като самокритика ли да го приемаме? Казано от министър, така звучи.

Юлиян Попов: Самокритика е, но не от името на българското правителство, а от името на всички правителства по света. Това беше част от речта ми, бях поканен да изнеса заключителната реч на Световния климатичен конгрес, който е едно голямо паралелно събитие, което се проведе в Дубай. И там именно това беше основната ми теза – преди 15 години правителствата, научните среди бяха тези, които движеха и настояваха да се придвижва светът в една по-активна декарбонизационна посока, докато сега виждаме, че докато държавите се карат не могат много добре да се разберат, всъщност бизнесът се движи много, много, много по-активно и ние сме в дълг към бизнеса да дадем по-ясни посоки.

Водещ: На българска почва това как изглежда, по същия начин ли е?

Юлиян Попов: Абсолютно. На българска почва това изглежда много силно изразено, защото имаме много колебания – политически, всички знаят за въглищните централи и така нататък, докато в същото време всички тези компании, големи компании, които ние представихме в Дубай, те имат много, много ясни цели за декарбонизация, за модернизация, за енергийна ефективност, за възобновяема енергия, водородни проекти, електрификация на отопление и така нататък. Това са десетки технологии, върху които те работят. Също свързани с водите отпадъците, модернизация на всичко това, докато ние някак си, не нашето правителство, а въобще като управление, десетилетия назад, може би, се бавим и някак си не можем да реагираме на тази иновационна енергия, която съществува в бизнеса.

Водещ: Имате впечатления за участниците в този форум? Успяхте да излезете отвъд теоретичните постановки и абстрактни разговори за това, което би трябвало и би могло да се направи в бъдеще, и да говорите конкретно за тук и сега. Защото винаги е модерно да се говори за климатичните промени и за опазване на природата, за декарбонизация, обаче някак като че ли едни абстрактни разговори се водят, а когато се стигне до конкретиката, започват споровете и скандалите.

Юлиян Попов: Абстрактните разговори се водят най-вече от съпътстващи коментатори, чиито гласове се чуват публично много силно и ясно. Реалността е, че тази конференция, тя се нарича Конференция на страните, не е точно конференция, а това е един изключително тежък преговорен процес, който продължава през нощите, трябваше да свърши вчера, а днеска продължава и до този момент, сега в момента приключва. Този преговорен процес е върху много, много конкретни неща. Става въпрос за конкретни цели, които трябва да доведат до ясно начертани направления по отношение на намаляване на фосилните горива, как точно това нещо да стане, както и огромни финансови решения по отношение на адаптацията към климатичните промени и други специфични фондове, да речем за реакция при бедствия и аварии на глобално равнище, как тези фондове да се управляват, така че става въпрос за много конкретни неща.

Водещ: Генералният директор на конференцията каза, че когато в началото е публикуван проект на текст за заключителна декларация, казва той, знаехме, че ще предизвика противоречия, но не знаехме къде минават червените линии на отделни страни. Сега знаем и можем да разработим нов текст, който вие споменахте в началото, че в момента се уточнява. България обяви ли червена линия по отношение на изкопаемите горива, където е особено болезнена темата?

Юлиян Попов: Според мен въобще не е болезнена, тя е абсолютно ясна за България, аз от 10 години го повтарям. Друг е въпросът, че публично...

Водещ: Хората, които са заети в този сектор, не смятат, че им е толкова ясно.

Юлиян Попов: ... казват, че имаме въглища за 60 години. В България този въпрос се решава през пазара на емисиите и той е много ясен накъде отива. И от 10 години поне е ясно какво точно ще стане. И то става. Така че по отношение на България и българската позиция, ние водим преговорите като общ блок на Европейския съюз, аз имам съответно като министър в рамките на Европейския съюз своя глас, предполагам доста силен, в рамките на общата преговорна позиция на Европейския съюз. И нашата позиция, че ние искаме в крайния текст ясно да се заяви, че трябва да се приключи използването на фосилни горива, а не да се намали. Това е голям спор, но това е позицията на всички развити страни.

Водещ: Доколкото успявам да се ориентирам обаче, в последния момент формулировката за отказ от изкопаемите горива е отпаднала. Ще се говори за намаляване.

Юлиян Попов: Да, тя, отпадна в предишния текст. Сигурен съм, че няма да остане като заявен приключване, но моята позиция, която изказах...

Водещ: Е за приключване.

Юлиян Попов: Няма да бъде за категорични приключване, но моята позиция, която изказват в рамките на няколко форума в рамките на конференцията в Дубай, е, че независимо какъв точно е езикът, с който се формулира бъдещето на изкопаемите горива тази година, бизнесът работи с много ясна перспектива за тяхното затваряне. Това е много, много очевидно, то се вижда. И бизнесът си дава сметка, че ако тази година не се стигне до текст, който казва приключване с фосилните горива – говорим за 2050-2060 г. - ако тази година няма в текста приключване на фосилните горива, то догодина ще има, или следващата година, или след 5 години. А бизнесът, който инвестира с идея за възвръщаемост за 20-30 години, не го интересува какво точно ще каже тази година текстът. Те знаят, че това е посоката и така инвестират. Ето затова в Европейския съюз не могат да намерят един инвеститор, който да инвестира във въглища, абсолютно изключено. Също в газ, няма инвеститори, които да инвестират в газ в ЕС. И не само в ЕС. Има такива, които използват публични ресурси в някаква степен, но посоката е доста ясна.

Водещ: Разбрах ви. Струва ми се важно да кажем и какво представлява този фонд за компенсиране на щети и загуби от климатичните промени и откъде ще се генерират средства за този фонд. Стана ли ясно?

Юлиян Попов: Най-лесно може да се определи като фонд за бедствия и аварии. тоест неща, които могат да бъдат приписани – и тук е много тънък този въпрос, как точно може да се припише да речем едно наводнение или друго екстремно явление, към климатичните промени – тогава този фонд е фонд за компенсиране и справяне с такова...

Водещ: Средства в този фонд откъде ще се натрупват?

Юлиян Попов: Първо ще се натрупа от доброволни ангажименти, които започнаха да се появяват на някои от по-богатите страни. Другите източници могат да бъда, да речем, ние обсъждахме възможността за допълнителни данъци, примерно на авиацията, нещо, което аз лично не го подкрепям много ясно, но има различни източници, от които могат да се вземат. Но това е предмет на бъдещи преговори, как точно ще се генерират средства.

Водещ: Тоест този фонд на този етап съществува като идея.

Юлиян Попов: Вече съществува, около 1 милиард има заявени, но това е много малка сума за обемите, които трябва да...

Водещ: А ясно ли е как разпределят тези средства?

Юлиян Попов: (...) се смята за голям успех, просто защото се стигна до съгласие за неговата композиция и принципно управление.

Водещ: Кой ще управлява фонда?

Юлиян Попов: Той ще се управлява от международно тяло, в което по всяка вероятност Световната банка ще играе някаква роля. И въпросът е обаче как този фонд да може да реагира бързо, защото се управлява от Световната банка, по-вероятно да реагира бавно, което не е идеята на фонда.

Водещ: Знаете ли защо толкова ви разпитвам за този фонд за бедствия и аварии и загуби от климатичните промени? Защото днес, не знам дали имахте време да погледнете вестниците, във вестник „Труд” има интервю с доц. Петя Трифонова. Тя е заместник-шеф на Националния институт по геофизика. И там тя казва, че с климатичните промени се спекулира заради икономически и политически интереси. Как ви изглежда тази теза?

Юлиян Попов: Първо, на чета вестник „Труд”. Второ, има всякакви такива странни фигури, които примерно смятат, че Бил Гейтс ни чипира с ваксината и че земята е плоска.

Водещ: Добре, но говорим за заместник-директор на Националния институт по геофизика.

Юлиян Попов: Нищо. По време на Ковид имахме водещ лекар, който обясняваше, че ваксините са измислица. В крайна сметка десетки хиляди хора загубиха живота си заради това. Има и директори, и професори, които твърдят, в България има хора, които отричат човешкото влияние върху климатичните промени.

Водещ: Климатичните промени обаче отдавна не са новина и ние им търпим последствията. Г-н Попов, излизаме от темата за климатичните промени и конференцията в Дубай. Снощи „Зелено движение” обяви - сваляме доверието си от екоминистъра Юлиян Попов. Как ви прозвуча това?

Юлиян Попов: Чух, но не съм се ангажирал...

Водещ: Не ви учудва, защото отдавна имате усещането, че „Зелено движение” не ви подкрепя в дейността ви като министър.

Юлиян Попов: „Зелено движение” има някакви тежки вътрешнопартийни търкания, които аз лично не мога да разбера, а и нямам особен интерес към тях, тъй като нито съм техен кандидат, те са една малка партия, която има проблеми. Аз не мога да се занимавам с тези проблеми, имам по-сериозни работи да върша.

Водещ: Тоест за вас снемане на доверието от вас не може да има никакви политически последствия.

Юлиян Попов: Не, никакви.

Водещ: А взряхте ли се внимателно в аргументите, с които те снемат доверие от вас? Какъв е вашият прочит на тези аргументи?

Юлиян Попов: Не, не съм ги чел, не съм имал време да ги погледна.

Водещ: Добре е да ги погледнете, може пък да разберете нещо за дейността си, което би ви помогнало.

Юлиян Попов: Аз съм в много близки контакти, работя много близко с неправителствени организации, с различни политици с екологична ориентация. И знам всички проблеми, които те имат, ние имаме съгласие, несъгласие. В този смисъл съдържателните и съществените неща ги знам. Партийните проблеми по-малко ме интересуват.

Водещ: Аз ви питам за аргументите, с които снемат доверието от вас, от гледна точка на това да погледнете, да кажете какъв е вашият прочит, да кажете каква част от нещата действително са сериозни, смислени, има смисъл според вас да се работи по тях; и каква част от тях носят някакъв политически подтекст, който не ви харесва.

Юлиян Попов: Ще ги погледна. Не смятам, че са съществени. Разбира се, всеки един министър и във всяко едно министерство човек може да седне и да напише 20-30 неща, които не му харесват.

Водещ: Не ви впечатлиха „Зелено движение” с оттеглянето на политическото доверие от вас. Добре, благодаря ви за това включване. Юлиян Попов, министър на околната среда и водите.