Г-жо Симеонова, на какъв процент ще изпълним настоящата програма "Околна среда 2014 - 2020"? Известно е, че тя е една от най-проблемните.

Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020" приключи формално на 31 декември. До юни предстои да извършим окончателни проверки по последните 71 от общо 371 проекта. Остават за сертифициране 325.7 млн. евро. Тогава ще имаме и пълната картина.

За момента прогнозите показват между 98 и 99% изпълнение на финансовите цели от 3.2 млрд. лева, като 1% е грешката, която може да се случи. Ние ги наричаме пари в резерв или буфер. Те остават на разположение, тъй като все още имаме текущи дела по наложени от нас финансови корекции. За тях може съдът да се произнесе и след датата, на която сме направили окончателно плащане към бенефициента. Задържали сме предварително финансовата корекция и ако съдът каже, че тя не е била законосъобразна, трябва да възстановим удържаните средства.

По кои проекти са тези финансови корекции и на каква стойност?

В момента сме задържали около 30 млн. евро. Но отговорът на този въпрос е малко стряскащ. Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020" има 371 проекта. По тях са проверени над 1800 договора за обществени поръчки. Наложени са финансови корекции на 95% от тези договори. Ако съдът каже, че неправомерно сме наложили финансовата корекция, можем да ги разплатим към бенефициентите. Ако обаче съдът се произнесе в наша полза, тези средства в края на програмата ще останат и ще бъдат този 1%. Всички дела в момента по наложени през 2022/2023 г. финансови корекции са почти 73 млн. евро.

Остават проекти, които бенефициентите ще довършат със собствени средства. Кои са те и защо?

Всички дейности по програмата трябваше да се извършат до 31 декември 2023 г. Някои бенефициенти си мислеха, че това може да бъде отменено, но останаха разочаровани. Има 10 проекта, на които не им стигна времето да изпълнят дейностите. Всички те имат да довършват средно не повече от 5 до 7% от изпълнението на терен. За ВиК дружествата това са дейности за няколко милиона лева всяко (ВиК Смолян и ВиК Шумен) при стойност на проектите им от порядъка на 50 млн. лева за ВиК Смолян и 85 млн. лева за ВиК Шумен.

При общините най-значимо изпълнение със собствен ресурс се очаква при забавения проект на Столичната община за изграждане на ВиК инфраструктура - целият проект е за 126 млн. лева. Общината ще трябва да доплати между 20 и 25 млн. лева. Останалите проекти на Асеновград, Костинброд, Сливница, Благоевград и др. са за довършване със собствен ресурс на проекти по приоритет "Отпадъци" за доставка на специализирани транспортни средства за разделно събиране. Русе също може да са в такава ситуация.

Трябваше ли да връщаме пари заради неуспешно изпълнения проект на Столичната община за изграждане на завод за изгаряне на RDF oт отпадъци?

Столичната община още миналата година през февруари изпрати писмо, с което ни информира, че за нея вече е невъзможно изпълнението на проекта. Затова договорът беше прекратен. Информирахме ЕК и тя се съгласи да премахне индикатора, който стоеше зад изпълнението на този проект. Ако не бяхме направили това, щяхме да получим плоска финансова корекция за цялата програма.

Още през 2022 г. се виждаше, че проектът е високорисков, и затова на Столичната община бяхме оставили на разположение не повече от 30 млн. лева, които стояха в бюджета на програмата.

Тези средства впоследствие отидоха в Държавното предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). С тях изпълнихме рекултивации на 32 депа за 43 млн. лева. Общината имаше аванс от 72 млн. лева, който е възстановен до последната стотинка. Всички останали средства, предвидени за Столичната община по този проект още през 2022 г., бяха пренасочени за нови проекти с по-голяма степен на реализация и по-ниски рискове.

Кои проекти бяха фазирани или отложени за изпълнение през следващия програмен период?

Единствените фазирани проекти са в приоритет "Води". Това са големите ни инфраструктурни проекти на ВиК дружествата в Пловдив, Сливен, Бургас, Варна и Перник. Проектът на ВиК Бургас е фазиран още когато е одобряван през 2019 г. Още тогава се знае, че 2014-2020 г. се изпълнява първата част от проекта, а втората част - през следващия програмен период, защото е за 300 млн. лева.

Проектите на останалите четири ВиК дружества се отложиха поради няколко причини. Никой не предполагаше, че ще минем през COVID криза, война, инфлация, която стигна 22-24% само в рамките на една година, ще преминем през накъсани вериги на доставки.

При всички тези обстоятелства закъснението беше около 1.5-2 години и нямаше как да бъде наваксано, без качеството да пострада. Заради това постигнахме съгласие с ЕК, че е по-добре да дадем една година удължаване през новия програмен период. ВиК Бургас ще изпълнява проекта си до края на програмния период. Останалите са представили графици за изпълнение, които варират от октомври 2024 до февруари 2025 г.

Новата програма "Околна среда" разполага с 3.5 млрд. лева, като най-големият финансов ресурс пак е сектор "Води". Процедурата вече е отворена, какви основни задачи предстоят пред бенефициентите?

Да. Директни бенефициенти по тази процедура са 7 ВиК оператора в градовете Велико Търново, Габрово, Плевен, София, Търговище, Хасково и Добрич. Те ще изпълняват проекти за изграждане и реконструкция на ВиК и съпътстваща инфраструктура. Стойността им е общо 808 млн. лева.

Основната цел намаляване загубите на вода по водопреносната мрежа и подобряване достъпа и качеството на питейната вода. С ВиК дружествата работим още от 2022 г. и регионалните прединвестиционни проучвания вече са готови. Затова смятам, че ВиК дружествата са наясно какво предстои. Многократно съгласувахме процедурата с тях и успяхме да направим обучение по прилагане на Закона за обществени поръчки, чието изпълнение е най-честото предизвикателство. Проблемите идват основно при прилагането на процедурите. Бенефициентите успяват от законна и добре изготвена документация да произведат незаконни решения за класиране или отстраняване на определени участници.

Бихте ли казали, че ВиК дружества и общините се научиха вече да изпълняват проектите по програмата?

Смятам, но първите 14 ВиК, които бяха бенефициент през период 2014 - 2020 г., се научиха по трудния път с много финансови корекции. Общините не ги коментирам, защото те са наш бенефициент два програмни периода от 2007 г. насам и започват трети. В общините има вече доста натрупан опит по отношение на ЗОП. Те са много проверявани от АДФИ и Сметната палата. За ВиК дружествата това е нова материя и трябваше бързо да навлизат в нея. С повече обучения ще се опитаме да минимизираме грешките и финансовите корекции, за да нямаме същото, което преживяхме през период 2014 - 2020.

Ще успеем ли да изпълним индикаторите за градските пречиствателни станции? За недостатъчните усилия в тази посока имаме и наказателна процедура?

Опитваме се инвестициите във ВиК дружествата да са изцяло в посока червените точки в наказателната процедура да загаснат и да станат зелени. Изпълняваме индикаторите на програмата. Това ще се види в доклада, който ще предадем на ЕК през февруари 2026 г. Демаркацията с останалите програми в сектор "Води" е много ясна. Инвестираме в населени места с над 10 000 еквивалент жители. Всички останали програми правят инвестиции в под 10 000 еквивалент жители.

С колко общини вече подписахте договори за подмяна на отоплителните уреди, за да стигнат парите по-бързо до хората?

Мярката за подмяната на отоплителните уреди за 21 общини е за 600 млн. лева. Несебър беше първият одобрен и подписан проект. Русе също получи положителна оценка, като съвсем скоро ще подпишем договор. С останалите общини - в началото на март. Подписването на договорите се случва едва след като общините са обявили своите обществени поръчки за премахване на старите и поставяне на новите отоплителни уреди.

Иначе новата програма ще финансира изпълнението на т.нар. зелени мерки в градска среда. Това са калните петна и възможностите за озеленяване с точно определени видове растителност, която доказано поглъща определени количества фини прахови частици. Мярката за зелени инвестиции в градска среда е 130-133 млн. лева за същите общини. Те са били с нарушения в качеството на чистотата на атмосферния въздух, избрани след официални измервания на Изпълнителна агенция по околна среда от 2017 до 2021 г.

През март ще обявите процедурата за изграждане на депа за биоразградими отпадъци. Какво предстои за общините по нея? Означава ли, че общините най-после ще поставят кафяви контейнери за биоразградими отпадъци?

Въвеждането на разделното събиране на биоразградимите отпадъци си е задължение по закон, което трябва да направят независимо начина на определяне на такса смет.

Много ми се иска да вярвам, че общините отдавна са променили или поне са направили първи стъпки за промяна на начина, по който гледат на отпадъците. През период 2007 - 2013 г. започнахме да изграждаме нови регионални системи за управление на отпадъците, закриха се старите общински депа. В период 2014 - 2020 надградихме тези системи със сепариране на смесено събрани отпадъци и с разделно събиране на зелени отпадъци. Вече спряхме да говорим за финансиране на системи за смесени битови отпадъци. Оттук нататък зелената светлина към общините е само ако те изцяло променят визията и тръгнат към разделно събиране на всички видове отпадъци.

Това ще бъде и новото изменение на Закона за управление на отпадъците, който съвсем скоро ще бъде представен. Спектърът на разделно събраните отпадъци става по-широк и отпадъците в смесения битов контейнер трябва сериозно да намалеят.

Процедурата за въвеждане на системи за разделно събиране на биоразградими отпадъци обхваща 208 от 265 общини, включени в Националния план за управление на отпадъците. За останалите ще бъде обявена отделна процедура в началото на 2025 г. Финансовият ресурс по тази мярка е 242.9 млн. лева.

Но все пак програма "Околна среда" ще финансира конкретни модели за прилагане на такса битови отпадъци?

Методиката я изработва Министерството на финансите. Моделите ще стъпят върху методиката. Много често прилагането на определен нормативен документ не е толкова лесно. От методиката експерти ще изведат до пет възможности. Задачата на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) в рамките на нашия проект е да се разработят всички документи, необходими на общината да въведе конкретен модел. Това може да бъде и драфт на нова наредба за определяне на такса битови отпадъци.

Ще изработим указания през какви стъпки трябва да преминат, ако са избрали конкретен модел. Например контейнери ли ще се купуват, колко ще струват, с каква техника ще се обслужват, как ще става отчитането. Планираме да направим софтуер и да връзва наличната база данни от ЕСГРАО, където са имената на всички живеещи и техните адреси. Те ще трябва да я надградят. Целта е общините да не тръгват от кръгла нула, когато искат да сменят базата за сформиране на такса смет.

Смятам, че в началото на следващата година бихме могли да имаме конкретни модели за формиране на такса смет.

Предвиждат ли се средства по програмата за въвеждане на депозитна система у нас?

Не финансираме нищо, което е покрито с т.нар. разширена отговорност на производителя. За всяка опаковка в страната се плаща продуктова такса към организациите по оползотворяване. Депозитната система касае само отпадъци от опаковки и тя ще бъде финансирана само и единствено от производителите на тези опаковки и от организациите по оползотворяване на опаковки. Не се предвиждат нито национални, нито европейски средства да се включват в система, за която има огромен наличен ресурс.